Започнах да правя маските преди няколко години. Всичко стана съвсем случайно, когато един приятел ми поръча да му направя лице за кукерска маска, с която да участва във фестивала в Перник. Маските, които се правят за кукерските празници трябва да са страшни, защото те прогонват злите духове, оттук дойде и първоначалият образ, който постепенно започнах да разработвам в колекцията “Видения”.

Технологията, която с течение на времето усвоих е рискова. Когато работиш с по-традиционни средства е по-лесно, защото контрола върху ръката ти е по-голям. В случая аз използвам машини, като правя специални части за тях, с които изработката е по-прецизна. Води ме преди всичко интуицията.

Работейки под ореха във фамилната ни къща в село Копаница, образите просто изникват пред очите ми. Напоследък все по-често се вглеждам в лицата на хората, понякога откривам в тях сходно настроение с нещо, върху което работя. Това, което най-много ми харесва е, че във всяка маска има нещо уникално. Затова и всеки път, когато работя аз преди всичко ги гледам продължително. Така ги схващам по-добре.