Владислав Ноксов използва един от най-древните култово религиозни обекти, какъвто е маската, за да създаде скулптури, съчетаващи различни културни елементи в постигането на индивидуален творчески стил. Роденията в село Копаница, западно от София, художник, наследява местната традиция на изработване на кукерски маски, датираща от векове, свързана днес с различни фестивали в региона. Изработването на традиционни маски, най-често от фамилии или групи в селата е една от най-устойчивите празнично религиозни практики в различни региони на България, един от които е Пернишко – Радомирския регион, където се намира и село Копаница. Технологията на правене на маските се предава като тайно традиционно знание от поколение на поколение. Ноксов тръгва от тази традиция, придавайки на маските индивидуален съвременнен стил, едновременно носещ спомен за наследената традиция и придаващ на маските неподражаема индивидуалност. Изплували сякаш дълбоко от човешкото подсъзнание, направени от бор и нюансирани в различни гами от светлия, естетствен цвят на дървото до тъмни, приглушени краски, те носят елементи от славянския фолклор, древноегипедските ритуални маски, съчетани със съвременни декоративни елементи. Като матереализирани видения, застинали образи от сънищата, те са точки на преплитане на колективното несъзнавано с индивидуалнито подсъзнание, което носи древните образи през хилядолетията.
|
